"Спящата красавица", любимата на всички българи приказка

Българинът обича приказките, българинът обича да разказва приказки, българинът обича да живее в приказките, българинът обича да вярва на приказките. Но най-много от всичко българинът обича някой да му разказва приказки, а той да слуша. Казвам "слуша", защото, за да "чува", трябва да направи някакво умствено усилие, докато "слушането", това е нетивност, която получаваме при своето създаване. И така българинът обича да му разказват приказки, на които той да вярва и без никакви усилия просто да стои и да слуша.
Това "слушане" е още едно доказателство, за общия ни славяно - тракийски корен. Толкова години все слушаме ли, слушаме.
А приказката, която ние българите най-много обичаме, харесваме, вярваме в нея, живеем в нея, не спираме да си я повтаряме е, не коя да е, а именно "Спящата красавица".
Защо тази приказка ли?
На този въпрос е смешно да се отговаря ,но все пак. Защото няма българин, който да не мисли, че е красив, че не е аристократ (още Петко Славейков, при своето изказване в Великото народно събрание, по повод на приемането на държавното устройство, и по специално, относно едно или дву камерността на Парламента, казва, че ние българите всички сме аристократи,защото произхождаме от велики предци, и няма смисъл от двукамерноста, защото всички сме равни, и то все аристократи). А това си е и самата истина, няма българин, който да не знае и вярва в славното ни минало, няма българин, който да не мисли, че "злата магьосница", извинете, злите световни сили са виновни за днешното ни положение, няма българин, който да не вярва, че в момента сме в един лош сън, няма българин, който да не очаква младия, благороден, богат, образован, способен, смел и безстрашен и т.н. принц, който ще ни открие някой ден.Ние все си чакаме пасивно като в сън, и с това ни очакване се изпълва със смисъл житейският ни път. Няма българин, който да не вярва, че този принц ще ни целуне и тази целувка ще ни събуди от кошмара, в който си живеем - най-бедната и изостанала във всякакво отношение европейска страна. Тази магическа целувка ще ни върне славното минало, ще ни осигури светло бъдеще, ще ни върне там, където ни е мястото, където според нас заслужаваме.
А защо ние българите обичаме, харесваме, вярваме на приказката "Спящата красавица", може лесно да се отговори. Няма нещо по-лесно от това да преминеш през реалните трудности, като на сън, няма нищо по-лесно от това, просто да спиш, и то не ще не искаш, но понеже не звучи, и изглежда добре за пред другите, и си намерил оправдание в злите магьосници, сега Велики сили. Няма нищо по-приятно от това непрестанно да си припомняш славните минали години и да не виждаш реалността днес, няма нищо по-вълнуващо от това да очакваш срещата със своя спасител, със своя герой, на когото просто съдбата му е предопределила да те спаси, няма нищо по-лесно от това да си лежиш, а и ако можеш да си поспиш, докато очакваш друг някой да ти свърши работата.
А къде останаха приказки за неволята, за тримата братя и ламята и други?
Не, те не са интересни за нас българите, те са просто измислици. Друго си е "Спящата красавица" - хем си красавица , хем не ти се налага да правиш друго освен да спиш и да си очакваш принца. Защо да се мъчиш да се оправяш сам, защо да гинем, за да спасяваш себе си и околните, защо и кому е нужно тези неоправдани усилия, когато ние просто можем да си поспим (забележете - в приказката не се казва никъде какъв сън сънува красавицата, докато спи, затова ние единодушно избираме, естествено за красавица - хубав, красив и щастлив сън, далеч от кошмара на делника) и да дочакаме своя принц.
Невероятно чудна приказка е "Спящата красавица", но кой е като нас, ние просто си живеем в нея.А на другите народи - приятно четене, приятно борене със "змейовете", приятно избиране на любима приказка, в която да си поживеят макар и за кратко. Стига са ни завиждали!Нашият голям избор е предопределен - ние сме си избрали "Спящата красавица", защото хем сме красиви до един, хем и продължаваме да си спим.