Международната организация за интернет имената и адресите ICANN отказа регистрация на символите "бг" за национален интернет адрес на кирилица, съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).
Причината е, че експертите на организацията са преценили, че има визуална прилика на предложението със вече съществуващи адреси на латиница.
Предложеният от България домейн "бг" е съвсем близък с домейна на Бразилия на латиница "br".
Процедурата за регистриране на интернет адреси на азбуки, различни от латиница стартира официално на 16.11.2009г., като държавната подкрепа е условие за участие в този процес.
В края на 2009г. МТИТС публикува анкета за избор на име на интернет адрес на България на кирилица.
Въпреки условието да бъдат предложени алтернативни имена на "бг", поради възможност тези символи да не бъдат одобрени от ICANN, една трета от гласувалите са посочили точно това съчетание.
С радост трябва да се отбележи, че българинът е много упорит, особено когато преследва загубени каузи.
На 19.02.2010г. министерството подаде заявка към ICANN за оценка на "бг". Към заявката са били приложени всички необходими приложения, писма за подкрепа, резултати от анкети, линкове към български интернет медии, заявяват от министерството. Така на датата на обесването на ВАСИЛ ЛЕВСКИ, българите вкупом заявяваме своята присъда към българския домейн на кирилица - Да бъде обесен!
Сега вече, извършвайки дадената от нас присъда, става ясно, че ще бъде направена нова анкета за набиране на обществена подкрепа за име на интернет адрес на кирилица.
Но нека да припомня, че малко преди да получим официалния отказ на български домейн на кирилица (ПОВТОРЕНИЕТО "домейн на кирилица" е съвсем НАРОЧНО), се случи следното:
Президент.рф и правительство.рф са ПЪРВИТЕ интернет сайтове с домейни на кирилица, съобщи ИТАР-ТАСС.
Националният координационен център на националния домейн в интернет ( За някои страни КИРИЛИЦАТА значи нещо, имат си и Национелен координационен център ) е първия в света администратор на домейн на кирилица.
Както се казва: На печелившите - честито!
За нас българите: Кураж,идва новия тираж!
Но защо се стигна до този предизвестен отказ, защо министреството не изключи "бг" още в самото начало, защо се забавихме с подготовката на нашата кандидатура, защо тъпо и глупаво упорствахме за домейн "бг"?
ЗАЩО?
Защо националните медии не бяха активни в организацията на анкетата, защо тази анкета за български домейн не получи възможно най-широк обществен отзвук?
Защо всички се занимаваха с какво ли не, а кирилицата - българската азбука бе изоставена?
Тук всякакви оправдания от рода на световната икономическа криза и сложната обществена обстановка в страната просто не важат.
А КИРИЛИЦАТА,заедно с глаголицата е една от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език.
Нека да припомня някои факти свързани с КИРИЛИЦАТА:
В наши дни кирилицата е широко разпространена, както сред южните и източни славянски народи, така и сред неславянските етноси в Русия.
Кирилицата е официалната азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз.
До 19 век, кирилицата се е ползвала и в Румъния.
С влизането на България в ЕС от 01.01.2007г., кирилицата стана официална азбука на ЕС (т.е. използва се за служебни цели в ЕС).
Създаването на кирилицата е следствие от приемането на Православието в България, по времето на Св.княз Борис-Михаил.
Създаването на кирилицата се преписва на ученика на Св. Кирил и Св. Методий - Св. Климент Охридски.
А името й е в чест на Св. Константин-Кирил Философ.
Според някои историци, идеята за създаване на нова азбука най-вероятно принадлежи на Цар Симеон.
Съществува обаче една голяма мистерия около названието на нашата азбука - "кирилица". Такова название не е открито в нито един български средновековен извор. То е въведено много по-късно, върху научна теория, базирана на Житието на Св. Климент Охридски.
Следователно, азбуката, която наричаме "кирилица", би могла да се нарича - "преславица" - в памет на тогавашната българска столица, или "симеоница" - в памет на българския владетел. Но най-правилно би било възприемането и налагането на наименованието, което свързва азбуката с народа, който я е създал, а именно "българска" азбука.
Трябва да се спомене, че по такъв начин са получили наименованията си всички останали писмени системи по света - например - латинска, гръцка, еврейска, арменска, и т.н. азбуки.
Названието "кирилица" е било възприето и наложено извън България в епохата, когато България е била подтисната политически и не е могла да устоява своето авторство.
Това наименование е позволило да се премълчава българския произход на азбуката от страна на народите, които са я използвали и ползват от векове.
За повече подробности виж - Уикипедия - свободната енциклопения.
Но да не се впускаме в исторически справки и анализи за нашата азбука -КИРИЛИЦАТА.
Казвайки всичко това, изливайки своя яд към безхаберието и формалността на държавната администрация, обществените медии и "гражданското общество", не мога да не "ПОЗДРАВЯ" г-н Бойко Василев, водещият на обзорното политическо предаване "Панорама", който в навечерието на 24-ти май, нагледно показа какво представлява "кирилицата" за нас българите, използвайки лицето на успелия творец Христо Владимиров Явашев (известен в цял свят като Кристо).
Този роден и живял в България човечец, който опакова какво ли не, явно показа, че може да опакова всичко, и "опакова" българския език.
В свое интервю излъчено в "Панорама" на 21.05.2010г., този творец не каза и думичка на български.
Човекът си говореше на "родния" си език - английски.
А има и хора, които определят г-н Явашев като най-успелия български творец днес.
Заслужава Орден "Стара планина", за това че "опакова" българския език - предложение към Президента!
Колкото до г-н Василев от БНТ, водещият на "Панорама" - Благодаря, че сте толкова далновиден, че пуснахте българин да дава интервю за българска национална медия на английски.
А сме чували и виждали посланици да дават интервюта на български (справка амриканският посланик Негово превъзходителство Джон Байърли).
Поздрави и на г-н Румен Леонидов за похвалите на нежелаещия да говори български творец. Господин Леонидов - поет, преводач, издател, иначе се опитваше да говори за буквите.
А скоро чествахме 140 години БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ.
Какво ли означава БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ за общество, което си има "обществено занчими" предавания - Големият избор на биг брадър търсещ таланти?
Честит 24-ти май на г-н Явашев!
Честит 24-ти май на г-н Леонидов!
Честит 24-ти май на г-н Василев!
Честит празник на всички българи!
И ако е възможно, преди да сте убили "опакованата" вече КИРИЛИЦА, просто малко помълчете от срам!
Честит 24-ти май!
събота, 22 май 2010 г.
четвъртък, 20 май 2010 г.
BG EASY TO FIND! BG ! - с ново значение и с номинация за включване в икономическата история на ЕС. BG EASY TO GUESS!
BG EASY TO FIND!
BG ! - с ново значение и с номинация за включване в икономическата история на ЕС
Международните икономически анализатори и експерти са събрали няколко европейски страни - по сходни признаци на развитие на икономическата криза в тях. Така са създали две интересни за анализ и наблюдение групи, с любопитни наименования.
Групи, които с голямо или малко значение ще допринесат, в зависимост от посоката си на развитие, до общото възстановяване на икономиката на ЕС, както и за съществуването, в днешния си вид, на еврозоната.
За нас, като българи е любопитно да споменем, че именно България присъства в една от тези групи.
А групираните страни са абривиатурно наречени -
PIGS и BELL.*
Съвсем съзнателно няма да кажа кои са страните и в коя група е поставена България. За всеки интересуващ се от тази проблематика е пределно ясно.
Интересното тук е друго.
Съществуващите групи биха могли да се разпаднат или да се образуват нови.
Но, ако нещата продължават да се развиват по начина, по който се развиват в момента, за България, е сигурно, че ще е сред водещите в една нова група, отново с много интересно наименование, което предлагам на анализаторите - BG**.
Както се казва, това съкращение ние българите много добре си го знаем и познаваме.
Остава ни да се надяваме, да НЕ разберем за новото му значение.
BG EASY TO GUESS!
*PIGS - Португалия, Италия, Гърция и Испания
BELL - България, Естония, Литва, Латвия
**BG - България и Гърция
BG ! - с ново значение и с номинация за включване в икономическата история на ЕС
Международните икономически анализатори и експерти са събрали няколко европейски страни - по сходни признаци на развитие на икономическата криза в тях. Така са създали две интересни за анализ и наблюдение групи, с любопитни наименования.
Групи, които с голямо или малко значение ще допринесат, в зависимост от посоката си на развитие, до общото възстановяване на икономиката на ЕС, както и за съществуването, в днешния си вид, на еврозоната.
За нас, като българи е любопитно да споменем, че именно България присъства в една от тези групи.
А групираните страни са абривиатурно наречени -
PIGS и BELL.*
Съвсем съзнателно няма да кажа кои са страните и в коя група е поставена България. За всеки интересуващ се от тази проблематика е пределно ясно.
Интересното тук е друго.
Съществуващите групи биха могли да се разпаднат или да се образуват нови.
Но, ако нещата продължават да се развиват по начина, по който се развиват в момента, за България, е сигурно, че ще е сред водещите в една нова група, отново с много интересно наименование, което предлагам на анализаторите - BG**.
Както се казва, това съкращение ние българите много добре си го знаем и познаваме.
Остава ни да се надяваме, да НЕ разберем за новото му значение.
BG EASY TO GUESS!
*PIGS - Португалия, Италия, Гърция и Испания
BELL - България, Естония, Литва, Латвия
**BG - България и Гърция
петък, 7 май 2010 г.
"Спящата красавица", любимата на всички българи приказка
Българинът обича приказките, българинът обича да разказва приказки, българинът обича да живее в приказките, българинът обича да вярва на приказките. Но най-много от всичко българинът обича някой да му разказва приказки, а той да слуша. Казвам "слуша", защото, за да "чува", трябва да направи някакво умствено усилие, докато "слушането", това е нетивност, която получаваме при своето създаване. И така българинът обича да му разказват приказки, на които той да вярва и без никакви усилия просто да стои и да слуша.
Това "слушане" е още едно доказателство, за общия ни славяно - тракийски корен. Толкова години все слушаме ли, слушаме.
А приказката, която ние българите най-много обичаме, харесваме, вярваме в нея, живеем в нея, не спираме да си я повтаряме е, не коя да е, а именно "Спящата красавица".
Защо тази приказка ли?
На този въпрос е смешно да се отговаря ,но все пак. Защото няма българин, който да не мисли, че е красив, че не е аристократ (още Петко Славейков, при своето изказване в Великото народно събрание, по повод на приемането на държавното устройство, и по специално, относно едно или дву камерността на Парламента, казва, че ние българите всички сме аристократи,защото произхождаме от велики предци, и няма смисъл от двукамерноста, защото всички сме равни, и то все аристократи). А това си е и самата истина, няма българин, който да не знае и вярва в славното ни минало, няма българин, който да не мисли, че "злата магьосница", извинете, злите световни сили са виновни за днешното ни положение, няма българин, който да не вярва, че в момента сме в един лош сън, няма българин, който да не очаква младия, благороден, богат, образован, способен, смел и безстрашен и т.н. принц, който ще ни открие някой ден.Ние все си чакаме пасивно като в сън, и с това ни очакване се изпълва със смисъл житейският ни път. Няма българин, който да не вярва, че този принц ще ни целуне и тази целувка ще ни събуди от кошмара, в който си живеем - най-бедната и изостанала във всякакво отношение европейска страна. Тази магическа целувка ще ни върне славното минало, ще ни осигури светло бъдеще, ще ни върне там, където ни е мястото, където според нас заслужаваме.
А защо ние българите обичаме, харесваме, вярваме на приказката "Спящата красавица", може лесно да се отговори. Няма нещо по-лесно от това да преминеш през реалните трудности, като на сън, няма нищо по-лесно от това, просто да спиш, и то не ще не искаш, но понеже не звучи, и изглежда добре за пред другите, и си намерил оправдание в злите магьосници, сега Велики сили. Няма нищо по-приятно от това непрестанно да си припомняш славните минали години и да не виждаш реалността днес, няма нищо по-вълнуващо от това да очакваш срещата със своя спасител, със своя герой, на когото просто съдбата му е предопределила да те спаси, няма нищо по-лесно от това да си лежиш, а и ако можеш да си поспиш, докато очакваш друг някой да ти свърши работата.
А къде останаха приказки за неволята, за тримата братя и ламята и други?
Не, те не са интересни за нас българите, те са просто измислици. Друго си е "Спящата красавица" - хем си красавица , хем не ти се налага да правиш друго освен да спиш и да си очакваш принца. Защо да се мъчиш да се оправяш сам, защо да гинем, за да спасяваш себе си и околните, защо и кому е нужно тези неоправдани усилия, когато ние просто можем да си поспим (забележете - в приказката не се казва никъде какъв сън сънува красавицата, докато спи, затова ние единодушно избираме, естествено за красавица - хубав, красив и щастлив сън, далеч от кошмара на делника) и да дочакаме своя принц.
Невероятно чудна приказка е "Спящата красавица", но кой е като нас, ние просто си живеем в нея.А на другите народи - приятно четене, приятно борене със "змейовете", приятно избиране на любима приказка, в която да си поживеят макар и за кратко. Стига са ни завиждали!Нашият голям избор е предопределен - ние сме си избрали "Спящата красавица", защото хем сме красиви до един, хем и продължаваме да си спим.
Това "слушане" е още едно доказателство, за общия ни славяно - тракийски корен. Толкова години все слушаме ли, слушаме.
А приказката, която ние българите най-много обичаме, харесваме, вярваме в нея, живеем в нея, не спираме да си я повтаряме е, не коя да е, а именно "Спящата красавица".
Защо тази приказка ли?
На този въпрос е смешно да се отговаря ,но все пак. Защото няма българин, който да не мисли, че е красив, че не е аристократ (още Петко Славейков, при своето изказване в Великото народно събрание, по повод на приемането на държавното устройство, и по специално, относно едно или дву камерността на Парламента, казва, че ние българите всички сме аристократи,защото произхождаме от велики предци, и няма смисъл от двукамерноста, защото всички сме равни, и то все аристократи). А това си е и самата истина, няма българин, който да не знае и вярва в славното ни минало, няма българин, който да не мисли, че "злата магьосница", извинете, злите световни сили са виновни за днешното ни положение, няма българин, който да не вярва, че в момента сме в един лош сън, няма българин, който да не очаква младия, благороден, богат, образован, способен, смел и безстрашен и т.н. принц, който ще ни открие някой ден.Ние все си чакаме пасивно като в сън, и с това ни очакване се изпълва със смисъл житейският ни път. Няма българин, който да не вярва, че този принц ще ни целуне и тази целувка ще ни събуди от кошмара, в който си живеем - най-бедната и изостанала във всякакво отношение европейска страна. Тази магическа целувка ще ни върне славното минало, ще ни осигури светло бъдеще, ще ни върне там, където ни е мястото, където според нас заслужаваме.
А защо ние българите обичаме, харесваме, вярваме на приказката "Спящата красавица", може лесно да се отговори. Няма нещо по-лесно от това да преминеш през реалните трудности, като на сън, няма нищо по-лесно от това, просто да спиш, и то не ще не искаш, но понеже не звучи, и изглежда добре за пред другите, и си намерил оправдание в злите магьосници, сега Велики сили. Няма нищо по-приятно от това непрестанно да си припомняш славните минали години и да не виждаш реалността днес, няма нищо по-вълнуващо от това да очакваш срещата със своя спасител, със своя герой, на когото просто съдбата му е предопределила да те спаси, няма нищо по-лесно от това да си лежиш, а и ако можеш да си поспиш, докато очакваш друг някой да ти свърши работата.
А къде останаха приказки за неволята, за тримата братя и ламята и други?
Не, те не са интересни за нас българите, те са просто измислици. Друго си е "Спящата красавица" - хем си красавица , хем не ти се налага да правиш друго освен да спиш и да си очакваш принца. Защо да се мъчиш да се оправяш сам, защо да гинем, за да спасяваш себе си и околните, защо и кому е нужно тези неоправдани усилия, когато ние просто можем да си поспим (забележете - в приказката не се казва никъде какъв сън сънува красавицата, докато спи, затова ние единодушно избираме, естествено за красавица - хубав, красив и щастлив сън, далеч от кошмара на делника) и да дочакаме своя принц.
Невероятно чудна приказка е "Спящата красавица", но кой е като нас, ние просто си живеем в нея.А на другите народи - приятно четене, приятно борене със "змейовете", приятно избиране на любима приказка, в която да си поживеят макар и за кратко. Стига са ни завиждали!Нашият голям избор е предопределен - ние сме си избрали "Спящата красавица", защото хем сме красиви до един, хем и продължаваме да си спим.
четвъртък, 21 януари 2010 г.
Защо нищо не се случва?
Защо нищо не се случва?
Защо българите, този креативен и умен народ очаква все някой да му свърши работата?
Ето на този въпроси днес разсъждавах.
Мисля си, защо всеки, който име нещо смислено да каже, да критикува, не го постави в някаква формална рамка, да го оформи и представи на хората около себе си, на приятелите, семейството, колегите, съседите и т.н.?
Защо тази смислена критика и недоволство не се обвърже с някаква кауза, с нещо по-дълготрайно, нещо по-дългосрочно?
Защо ли?
Защото, за да продължи нещо да съществува по-дълго, то трябва да има здрави основи. Същото е "положението" и с нашите критики, с нашето недоволство, с нашите забележки. Няма как тази критика да е градивна, да надскача ежедневните житейски борби, нашите комплекси.
Защото няма как да правиш забележка, че нищо не се случва, че нищо не се променя, без ти да си направил и най-минималното усилие да промениш собственото си поведение. Така оставяш своето недоволство да се превърне в част от общото недоволство, което се "носи" на шир и длъж из нашата родина. Но всичко това е без основи, без личния пример, без всеки да каже: Ето, аз съм недоволен, нищо не се случва, нищо не се променя, но аз съм направил това и това, и продължавам да го правя, и затова ще критикувам това, и това, този, и този.
Няма как критиката ни да съществува, защото тя просто няма лице, тя е едно недостойно извинение за собственото ни безразличие, за собственото ни нехайство, за собствената ни немарливост.
Мисля, ние разсъждаваме, че критикувайки другия, ние ще изпъкнем, нас ще ни забележат, ще ни оценят, ще бъдем считани за активни, за дейни, ще заблудим останалите, че наистина ни "пука", че ние наистина искаме да се променят нещата към по-добро, и то добро за всички. Но едва ли, този камуфлаж ще заблуди някого, той е твърде изтъркан, за да не успеем да видим, че под него ние всъщност представляваме хора, на които наистина не им "пука", все едно им е за околните, за каузите в които "уж" вярваме и участваме, за всичко и всеки, за самите нас.
Нашето т.нар. "пукане" (интерес) е затворено в интервал, чийто начало и край са нашите чисто битови малки ежедневни нещица.
Не можем да очакваме от късоглед човек да забележи нещо в далечината, не можем да очакваме от човек, който е с диагноза - диатонизъм, да различи цветовете на дъгата. Не можем да очакваме от човек, който живее само в един цвят на своето ежедневие - сивия, да познава и другите цветове, да им се радва, да ги търси, да ги забелязва. Този "сив" човек в своето ежедневие не се нуждае от другите цветове, той си има своя цвят. Този човек дори и не разбира, че и т.нар. "негов" цвят се получава от смесването на два други цвята.
Всеки нещо критикува, но не съм видял една смислена инициатива, която не само да бъде предложена, но и да бъде реализирана. Мисля си, че хората изказвайки своето недоволство, са сигурни, че нещата ще се променят от само себе си. Ако това е така, а от личен опит знаем, че е така, то явно ние живеем още в чудния свят на приказките. Там, където много често се казва: "речено - сторено".
Но в истинският живот не е като в приказките, не можем само да кажем нещо, да го мечтаем, да го пожелаем, и то да се случи. Нямаме го духа, от лампата на Аладин, няма кой да ни свърши работата, има само хора, които да критикуват и хора, които да отнесат критиката с право и без право. Изводът е, че няма кой да свърши същинската работа.
Не знам, може би греша, но явно още от Освобождението на България от османско владичество и от уроците по история в училище, ние българите сме възпитавани, че някой ще дойде и ще ни помогне, ще свърши нашата работа. Ние просто ще си кажем от какво не сме доволни и другите ще оправят нашето положение точно, както искаме. Но между временно, няма как да се разминем с нашата съпътстваща ежедневието ни критика. Не е случайно и не напразно съществува поговорката: "Накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл."
Явно твърде много "акъл" има в нашата страна, явно всички сме сигурни, както са ни възпитавали нашите майки и баби, че сме най-добрите, най-умните и най-красивите, или накратко - "наше лошо няма", и че сме хора, които са достойни само да дават идеи, които няма как да не са прекрасни (нали са си наши "рожби"), че ние сме хора, които имаме право да критикуваме трябва, или не, с право, или без. А другият, той ще бъде този, който е длъжен, който трябва да оправя нещата, да върши сам работата.
Явно всички ние търсим нашата Пепеляшка, която ще можем да "натоварим" с всички наши задължения и отговорности. Тя ще изпълнява нашите прищявки и ще работи, а ние просто ще очакваме нашия красив, умен и богат принц, за да живеем щастливо и дълго.
Но всяка приказка си има своя край, а с края идва и момента на извода от разказаната история, момент, който не искаме, не можем или за по-лесно пропускаме, защото за нас започва другата приказка (нали си живеем в "приказен" свят).
Мисля си, че сме забравили, или което е по-страшно, не сме били научени да виждаме и да преценяваме, какво е свършил другия, какво сме свършили ние. Трябва ли, вместо да се извиним, че нищо не правим, да критикуваме, да не доволстваме.
Не знам, но е факт, че нищо не се случва, но едва ли един, или двама са виновните.
Всеки от нас първото нещо, което трябва да направи е да се извини на себе си, на близките си, на хората около него, след това да започне да върши нещо, нещото което умее, нещото което желае, нещото към което се стреми, да го показва, да аргументира своите искания, да търси начин и съмишленици за реализирането на делата си.
След всичко това да се огледа, да направи анализ на ситуацията и да прецени кой, къде, кога и защо критикува, на къде да насочи своето справедливо, без съмнение недоволство.
Така, че по-добре е, а и предпочитам, да Ви се извиня, че съм Ви отнел няколко минути, за да прочетете това, което написах, отколкото да изкажа своето недоволство.
И все пак, докото пиша това, нищо не се случва и няма как да не е така, защото не чух някой днес да се извини, чух само позицията на хора, които принципно правилно, изразява тяхното недоволство.
Защо българите, този креативен и умен народ очаква все някой да му свърши работата?
Ето на този въпроси днес разсъждавах.
Мисля си, защо всеки, който име нещо смислено да каже, да критикува, не го постави в някаква формална рамка, да го оформи и представи на хората около себе си, на приятелите, семейството, колегите, съседите и т.н.?
Защо тази смислена критика и недоволство не се обвърже с някаква кауза, с нещо по-дълготрайно, нещо по-дългосрочно?
Защо ли?
Защото, за да продължи нещо да съществува по-дълго, то трябва да има здрави основи. Същото е "положението" и с нашите критики, с нашето недоволство, с нашите забележки. Няма как тази критика да е градивна, да надскача ежедневните житейски борби, нашите комплекси.
Защото няма как да правиш забележка, че нищо не се случва, че нищо не се променя, без ти да си направил и най-минималното усилие да промениш собственото си поведение. Така оставяш своето недоволство да се превърне в част от общото недоволство, което се "носи" на шир и длъж из нашата родина. Но всичко това е без основи, без личния пример, без всеки да каже: Ето, аз съм недоволен, нищо не се случва, нищо не се променя, но аз съм направил това и това, и продължавам да го правя, и затова ще критикувам това, и това, този, и този.
Няма как критиката ни да съществува, защото тя просто няма лице, тя е едно недостойно извинение за собственото ни безразличие, за собственото ни нехайство, за собствената ни немарливост.
Мисля, ние разсъждаваме, че критикувайки другия, ние ще изпъкнем, нас ще ни забележат, ще ни оценят, ще бъдем считани за активни, за дейни, ще заблудим останалите, че наистина ни "пука", че ние наистина искаме да се променят нещата към по-добро, и то добро за всички. Но едва ли, този камуфлаж ще заблуди някого, той е твърде изтъркан, за да не успеем да видим, че под него ние всъщност представляваме хора, на които наистина не им "пука", все едно им е за околните, за каузите в които "уж" вярваме и участваме, за всичко и всеки, за самите нас.
Нашето т.нар. "пукане" (интерес) е затворено в интервал, чийто начало и край са нашите чисто битови малки ежедневни нещица.
Не можем да очакваме от късоглед човек да забележи нещо в далечината, не можем да очакваме от човек, който е с диагноза - диатонизъм, да различи цветовете на дъгата. Не можем да очакваме от човек, който живее само в един цвят на своето ежедневие - сивия, да познава и другите цветове, да им се радва, да ги търси, да ги забелязва. Този "сив" човек в своето ежедневие не се нуждае от другите цветове, той си има своя цвят. Този човек дори и не разбира, че и т.нар. "негов" цвят се получава от смесването на два други цвята.
Всеки нещо критикува, но не съм видял една смислена инициатива, която не само да бъде предложена, но и да бъде реализирана. Мисля си, че хората изказвайки своето недоволство, са сигурни, че нещата ще се променят от само себе си. Ако това е така, а от личен опит знаем, че е така, то явно ние живеем още в чудния свят на приказките. Там, където много често се казва: "речено - сторено".
Но в истинският живот не е като в приказките, не можем само да кажем нещо, да го мечтаем, да го пожелаем, и то да се случи. Нямаме го духа, от лампата на Аладин, няма кой да ни свърши работата, има само хора, които да критикуват и хора, които да отнесат критиката с право и без право. Изводът е, че няма кой да свърши същинската работа.
Не знам, може би греша, но явно още от Освобождението на България от османско владичество и от уроците по история в училище, ние българите сме възпитавани, че някой ще дойде и ще ни помогне, ще свърши нашата работа. Ние просто ще си кажем от какво не сме доволни и другите ще оправят нашето положение точно, както искаме. Но между временно, няма как да се разминем с нашата съпътстваща ежедневието ни критика. Не е случайно и не напразно съществува поговорката: "Накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл."
Явно твърде много "акъл" има в нашата страна, явно всички сме сигурни, както са ни възпитавали нашите майки и баби, че сме най-добрите, най-умните и най-красивите, или накратко - "наше лошо няма", и че сме хора, които са достойни само да дават идеи, които няма как да не са прекрасни (нали са си наши "рожби"), че ние сме хора, които имаме право да критикуваме трябва, или не, с право, или без. А другият, той ще бъде този, който е длъжен, който трябва да оправя нещата, да върши сам работата.
Явно всички ние търсим нашата Пепеляшка, която ще можем да "натоварим" с всички наши задължения и отговорности. Тя ще изпълнява нашите прищявки и ще работи, а ние просто ще очакваме нашия красив, умен и богат принц, за да живеем щастливо и дълго.
Но всяка приказка си има своя край, а с края идва и момента на извода от разказаната история, момент, който не искаме, не можем или за по-лесно пропускаме, защото за нас започва другата приказка (нали си живеем в "приказен" свят).
Мисля си, че сме забравили, или което е по-страшно, не сме били научени да виждаме и да преценяваме, какво е свършил другия, какво сме свършили ние. Трябва ли, вместо да се извиним, че нищо не правим, да критикуваме, да не доволстваме.
Не знам, но е факт, че нищо не се случва, но едва ли един, или двама са виновните.
Всеки от нас първото нещо, което трябва да направи е да се извини на себе си, на близките си, на хората около него, след това да започне да върши нещо, нещото което умее, нещото което желае, нещото към което се стреми, да го показва, да аргументира своите искания, да търси начин и съмишленици за реализирането на делата си.
След всичко това да се огледа, да направи анализ на ситуацията и да прецени кой, къде, кога и защо критикува, на къде да насочи своето справедливо, без съмнение недоволство.
Така, че по-добре е, а и предпочитам, да Ви се извиня, че съм Ви отнел няколко минути, за да прочетете това, което написах, отколкото да изкажа своето недоволство.
И все пак, докото пиша това, нищо не се случва и няма как да не е така, защото не чух някой днес да се извини, чух само позицията на хора, които принципно правилно, изразява тяхното недоволство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)