събота, 19 декември 2009 г.

Защо се наричам гражданин и защо се считам за демократ?

Защото съм убеден, че човек се ражда с демократично мислене. Децата и начина им на възприятие за света са най-голямото доказателство за това.
Децата не са с тежкото мислене на нас възрастните, с възпитаните от времето модели, които ограничават мечтите, ограничават стремежите, ограничават свободата на духа и мисълта.
Децата могат и мечтаят за всичко, и навсякъде. Имат въображението, имат милионите желания и не ги е срам да показват чувствата си. Те живеят в най-чистия смисъл на глагола - "живея".
Аз вярвам, че за да успееш в живота си, не трябва да спираш да мечтаеш, не трябва да спираш да желаеш и не можеш да бъдеш без свободната си мисъл. А мислиш ли свободно, значи мислиш и демократично.
Човек със свободно мислене, който е убеден демократ, не може да не нараче себе си - гражданин.
Но да наричаш себе си - гражданин и демократ е нещо твърде отговорно, за всеки който го иска и прави.
Демократът е човек, който обича и цени разнообразието на мнения, позиции, разбирания, на всичко. В разнообразието той намира своята среда за общуване. Не се дразни от различията, напротив, поощрява ги.
Гражданинът е човек, който има и носи своята отговорност за всяка своя постъпка. Отговорен е към себе си, към близките си, към страната си, към света.
Аз вярвам, че най-естественото мислене в човешката природа е демократичното, защото такъв се раждаш и от теб, и от тези около теб зависи доколко ще останеш демократ. Както и, че е най-нормалното нещо е, човек да съзнава себе си като гражданин, защото ако има съзнание, няма как да не е отговорен за това, което го заобикаля.
Аз съм гражданин и демократ, защото, както се пее в една песен : ". . . аз съм просто човек"!